четвъртък, 5 февруари 2009 г.

Онлайн игрите или голямата зарибявка




Напоследък и аз се включих по-активно в игрите онлайн. Не говоря за Counter Strike или WorldOfWarcraft, а за най-обикновените браузърни игри. Оказва се, че това е супер зарибявка, а всъщност започва като най-обикновенно убиване на скучно работно време.

Даже имам вече познати, дори и приятели от някои игри. Говоря не за виртуални приятелства, а за такива, с които се видяхме на по бира да обсъдим играта и в последствие се виждаме и само на по бира. Повечето игри обаче предлагат да се включиш безплатно и после, ако искаш някоя допълнителна екстра можеш да си платиш. Къде със СМС, къде с кредитна карта. Ама важното е да си платиш.

Още като започнах да си губя времето с тези игри се бях зарекъл да не влагам пари в тях. Е изключение правят сайтовете за залози на мачове, но то за там си е ясно :) Да, но нещата се промениха и вече на няколко пъти си плащам за тези игри. Къде 2.40 СМС, къде с картата 5 евро, а на един футболен мениджър даже 18 евро за 3 месеца да ползвам някои екстри.

Замислих се малко и се поуплаших. Хайде аз съм голям, изкарвам си парите и като преценя, че мога да отделя нещо и да го пусна в играта. Но в тези игри (нарочно не цитирам нито една, за да не правя реклама) играят и много деца на възраст между 14 и нагоре години. Излиза, че родителите едва ли не плащаме на децата си да си губят времето в игри пред компютъра, отколкото в прочита на една книжка например. Вярно е, че е по-добре да са пред компютъра, отколкото на улицата, но все пак толкова ли не ни остава време да им обясним ползата от книгите?

1 коментар: